Едно място, което задължително трябва да посетите! Намира се на около 200 км от Варна
Днес Ruse24.bg ще ви опише за неповторимите църкви край село Иваново. То се намира на 18 км от Русе. Името му несъмнено ви е познато, тъй като в него се намира неповторимо богатство на повече от 8 века. Това са Ивановските скални църкви. Те имат характерно непокътнати фрески. Запазени малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на друга височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.
Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и обособени монашески килии, които през интервала Х-XIV век трансформират долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.
Най-богато украсени със фрески са " Съборената “ черква и църквата " Св. Богородица “. Световна популярност имат стенописите в църквата " Св. Богородица “ от XIV век, които са измежду върховете в развиването на средновековното изкуство. По стените на манастирските пространства са съхранени огромен брой графити. Тази черква е и най-посещаваната.
Тук може да разгледате разнообразни древен подиуми, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, подиуми от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в пъкъла.
Стенописите са един шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство. В църквата Господев дол може да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е заровен в комплекса. За това споделя и надписа на Иво Граматик: " Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги ".
Манастирът " Св. Архангел Михаил “, както в действителност е формалното наименование на Ивановски скални църкви, сплотява няколко комплекса от скални пространства. Църквите и всички пространства край местността Писмата образуват скалния манастир, учреден през XIII век от монаха Йоаким, определен по-късно за първи търновски патриарх. През интервала на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски фамилии.
Монасите са употребявали естествените вдлъбнатини в скалите, които са разширявали и дооформяли на ръка. Част от пространствата превръщали в църкви и параклиси, надалеч от хората, а други били жилищни постройки. Манастирът съществува и през ранните епохи на османското господство, само че последователно запада. Ивановските скални църкви са включени в списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и обособени монашески килии, които през интервала Х-XIV век трансформират долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.
Най-богато украсени със фрески са " Съборената “ черква и църквата " Св. Богородица “. Световна популярност имат стенописите в църквата " Св. Богородица “ от XIV век, които са измежду върховете в развиването на средновековното изкуство. По стените на манастирските пространства са съхранени огромен брой графити. Тази черква е и най-посещаваната.
Тук може да разгледате разнообразни древен подиуми, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, подиуми от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в пъкъла.
Стенописите са един шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство. В църквата Господев дол може да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е заровен в комплекса. За това споделя и надписа на Иво Граматик: " Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги ".
Манастирът " Св. Архангел Михаил “, както в действителност е формалното наименование на Ивановски скални църкви, сплотява няколко комплекса от скални пространства. Църквите и всички пространства край местността Писмата образуват скалния манастир, учреден през XIII век от монаха Йоаким, определен по-късно за първи търновски патриарх. През интервала на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски фамилии.
Монасите са употребявали естествените вдлъбнатини в скалите, които са разширявали и дооформяли на ръка. Част от пространствата превръщали в църкви и параклиси, надалеч от хората, а други били жилищни постройки. Манастирът съществува и през ранните епохи на османското господство, само че последователно запада. Ивановските скални църкви са включени в списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ